Така си е, не съм умрял, за щастие на едни или съжаление на други. Първоначално упорит здравословен проблем ме принуждаваше дълги седмици да не оставам задълго пред компютъра. След това дойдоха летните отпуски и нямах настроение да нищя световни или национални проблеми, вниманието беше далече от мрежата.

Дадох си сметка също така, че доста от най-дразнещите неща съм споделил в сбита форма вече и има опасност да се повтарям. Много колеги повтарят една и съща тема периодично, за да я утвърдят, а и за да бъдат четени повече. Сигурно са прави. Но аз нямам желание да съм досадник. Сигурно не съм съвсем прав.
Едва ли ще ме четат повече либерали, чиито почти религиозен фанатизъм не винаги понасям с търпение. Достатъчно партийни доклади съм прочел през годините, за да харесвам безпардонното самочувствие за абсолютна правота. А и те се четат и хвалят помежду си достатъчно.
Няма да се харесам и на потъналите в битовата си схема, неспособни да възприемат богатството на алтернативите по света. За тях всичко ще се свежда до казаното по медиите, техните предразсъдъци и елементарния материален просперитет с чалга вкус.
Признавам, не винаги имам време да коментирам всичко, което ми се струва интересно. Не написах например нищо за новия чудесен релийз на PCLinuxOS 2010, но съм сигурен, че който трябва е чул. Само мога да добавя, че съм очарован. Дребните недостатъци са нищо пред способността тази Линукс-дистрибуция да работи във всякакви условия и да е разработена в много варианти, да има за всеки.
Тук съм. До скоро!

Haifisch

Rammstein | MySpace Music Videos

Ако не сте чували още за нея, следете новините от извора.

Пролетта е тук!

И все пак, ден посветен на нашите роднини, познати и колеги от женски пол. Празник и на феминистки, кранистки, учителки, боксьорки, мениджърки, фолк-певици, състезателки по кану-каяк, чистачки и каквито други познавате. Една хубава песен, за да сте сигурни, че не можем без вас.

Остриганите глави и агресията са най-видимите характеристики, като гневът е насочен към точно определени обществени факти. Определят ги като фашисти, което не е съвсем коректно. Поведението им е по-скоро на национал-социалисти, а разликата е съществена.
Огромната част от тях са момчета, момичетата са рядкост. Произлизат от сравнително бедни среди, рядко са с високо образование. Най-очевидното в средата от която произлизат е, че тя се характеризира с липса на особени перспективи за успех в съвременното общество. Към това се прибавят провинциални комплекси и някакъв болезнен вид фрустрация.

Първо, те са националисти. По неприемлив за съвременните стандарти начин. Национализмът им всъщност е носталгичен. Живеят с идеалите на националната държава, защото те са символ за сигурност и принадлежност. Само че, това което сега се нарича държава, е лишено от повечето атрибути на суверенитета. Но тя, държавата, съществува, макар и поизпразнена от съдържание според тях. Те биха искали факта, че са българи да им дава някакво предимство в родината им. Но либералните представи не го допускат, нито в политическия, нито в икономическия смисъл. Ако бяха по-образовани, биха напуснали тази територия и биха се реализирали другаде. Така направиха впрочем стотици хиляди през последните 20 години. За нашите герои остава само чувството за безперспективност и унижение.
В България доброто знаене на български не е предимство за каквото и да е (не казвам, че те го знаят добре). Добрите познания по английски са предимство. Този очевиден глобалистки абсурд е обиден за немалка част от населението. Националистите го приемат като атака върху идентичността им. Оттам до мотивираната или немотивираната ксенофобия няма и крачка. Какви модели се приемат за да се изрази това чувство е без особено значение. Най-разбираеми са тангризма и нацизма, затова и заемките оттам са най-много.
Размиването на националната физиономия и глобализма са очевидните им врагове. А това са боготворените от неолибералите постижения на съвременната епоха. Несигурността е любимото състояние и хранителна среда на либерализма.

Втората част от определението съдържа думата социализъм. Социализма предполага общество с по-висока степен на икономическа регулация, която да компенсира крайностите и изкривяванията на дивия „свободен“ пазар. Българското общество по исторически причини е дълбоко егалитаристко. В националната ни култура е вкоренен образът на чорбаджията като неморален и полупрестъпен индивид. Изграждането на нова, капиталистическа България е низ от манипулации, измами и грабежи. Под мотото за градеж на един по-добър свят бяха извършени чудовищни престъпления. Социалните разлики станаха необичайно големи. Стотици хиляди бяха безмилостно декласирани и лишени от перспектива. Чувството за дълбока несправедливост и социална несигурност лежи като заредена бомба в общественото съзнание. И тук-там започва да избухва.
Мазни политици с неясна идентичност ни убеждават, че това е нормално. Още по-мазни икономисти и бизнесмени с още по-неясни думи ни казват, че алтернатива няма. Лицемерието и лъжата струят от медиите. Самонареклият се „национално-отговорен капитал“ се оказа филиал на мафията. В такава среда се появяват групи хора с по-нисък праг на чувствителност, търсещи за сетен път убежище в по-класически ценности. Отнякъде се появяват пък неолибералите, добре вградени в обстановката и смело заявяват, че разрушенията трябва да продължат. Оттук до формирането на групи от неприемащи статуквото млади хора с радикални възгледи пътя е кратък.
В по-ранни исторически периоди „излишното“ количество младежи е било пращано в униформа да се бие с индианци, туземци, негри или с най-близките национални конкуренти. Днес единственото им поле за изява са футболните мачове, в които те отреагират нуждата си от идентификация и полезност по нелеп начин.

Във физиката има основен закон, който гласи, че всяко действие ражда равно по сила и противоположно по посока противодействие. Изглежда, че този закон важи и за съотношенията и силите в обществото.
Уважаеми неолиберали, вашите теории, действия и стремежи ежедневно и ежечасно ще пораждат там някъде появата на неонацисти, не го забравяйте…

За тези които разбират и/или се интересуват, отивате на сайта (вече го видяхте линка, надявам се) и дърпате.

Жалко, че последният им албум не е на висотата на предишните.

Лека полека ми се избистриха основните типове, които ще опиша с няколко думи:

1. Първата и най-многобройна група бих нарекъл капиталистически фундаментаменталисти или пазарни талибани. Повечето са младежи, често завършили в САЩ и надъхани с модерни икономически теории. Поради факта, че имат добра професионална реализация, те живеят със съзнанието, че са научили най-великите истини и имат най-точния възглед за живота. Доброто положение в обществото ги кара да демонстрират самочувствие и надменност към мислещите другояче. Много активни са, добре мотивирани, но отказват всякакво разглеждане на друга гледна точка. И най-плахия опит да оспориш техните тези бива посрещан на нож с брутални епитети като „комунист“, „мързеливец“, „фашист“, „националист“ и други подобни. И за момент не допускат, че успехът в живота освен на труд, може да се дължи и на щастливо стечение на обстоятелства, или пък на протекция. Не си спомнят или не искат да си спомнят последните 20 години и как се стигна до сегашното статукво. Вероятно защото не се вписва добре в теориите им.
Напомнят ми някогашните комсомолски секретари. И като стил, и като произход. Разбирам ги, само едно нещо не ми е ясно. Защо след като са толкова прави, продължават да ни обсипват борбено с постинги и да ни убеждават в правотата си така агресивно? Вероятно имат проблеми с убеждаването на останалите, които ги гледат отстрани.
Другият въпрос към тях би бил как ще еволюират като станат на пенсионна възраст?

2.Втората група, съшо толкова гласовита, на фона на броя си в обществото са представителите на специфични нестандартни малцинства: хомосексуалисти, феминистки, понякога религиозни оригинали. Всички те се опитват да ни убедят във важността на посланията си. За съжаление, често са крайни и не търпят дискусия. Обикновено не могат да отговорят убедително на подозрението, че покрай борбата за равенство се прокрадва желанието за допълнителни права. Твърде лесно им се струва да се зачеркне многовековната история на човечеството и обществото да се прекрои по техните разбирания. После се чудят защо са толкова оспорвани и неприемани. Каузите им, в основата си справедливи, лесно достигат неприемливи крайности.

3.Третата група са графоманите. Независимо на каква тема – политика, кюфтета, дрешки, светски живот. Бедата е, че твърде често новините им отразяват само техните настроения и не представляват чак такъв интерес за околните. Мисля, че едно от предназначението на блоговете е точно това – форма на изява в пространството. Подозирам, че в повечето случаи самия аз попадам в тази категория.

4.Последната категория е на най-интересните, истински информативните блогове. Понякога са на някаква тема, друг път по-разностранни. Имат смислени коментари на слабоизвестни неща или интересна гледна точка към известни. Друг път са интересни компилации на информация, която иначе трябва да търсиш в много източници. Истинска благословия е да попаднеш на такъв.
Но както е трудно да попаднеш на стойностен вестник или списание, така е трудно и да стигнеш до такъв блог.

Извинявам се, ако тези, които са се познали, не са се харесали. Това видях, това написах.