Минаха и тези избори. Поредното изборно шоу, както не без ирония казват някои журналисти. За едни изненада, за други не, резултатите са логични. На фона на тоталното омерзение на средностатистическия гражданин от „политическата класа“ се забеляза един основен синдром – тоталния срив в качеството на  гласуващите. Всъщност именно  качествените избиратели не гласуват. Те не виждат просто смисъл от това. Избирателния процес няма смисъл, защото не влияе на живота им по никакъв  начин. Ако досега  депутатите  бяха по закон  безотговорни спрямо  електората  от гледна точка на обявените програми в национален мащаб, то сега  това става в още по-мъгляв и неясен европейски такъв.  Няма национални или социални идеи зад тях, просто  абсолютно неопределена  „европейска“ такава. Онези от нас, които искат чрез гласа си да защитят ценностна  система или философска теза нямат потенциални  представители  Кои гласуват масово:

1.Хора за които вота ще е израз на клиентелистки удобна позиция: връзки, топли местенца, застрашени от евентуална промяна и изгодни бизнес позиции на терена на държавните поръчки.

2.Малцинствен вот, мотивиран от стадното чувство и миноритарни комплекси; подкрепен от обещания за привилегии на етническа основа.

3.Елементарен келепир – 20-50 лева или порция кебапчета.

4.Носталгия по едно по-авторитарно управление, не без основание за жалост. Тук бих включил и тези,  които макар и правилно желаят по-добре действащи институции, но си ги представят по примитивен или фашизоиден начин.

5.Нискоинтелектуален електорат, желаещ да вижда в държавните институции хора подобни нему, разбираеми и предлагащи „прости“ решения. Той се плаши от непонятни „учени глави“.

Дълбоко се съмнявам, че така описаните типове избиратели могат да дадат качествена извадка от обществото, която да ни води към подобрение. Друг е въпроса, че за много политици именно това е удобният, предвидим и желан начин за извършване на демократичната процедура избори на народни представители (за каквато и да е институция) .