Посещението на Дж.Буш отново развихри познати страсти в медийното пространство, включително и блоговото такова. Да оставим настрана слугинажа на официалните медии. Но и в блоговете и форумите, където свободата е по-голяма истеричните крайности са много чести. А по-спокойно, дами и господа!

Разбираемо за едни САЩ и неговият символ-президента са почти религиозен култ- демокрация, пазарна икономика, материален просперитет… За други това е Жоро Храста, простоват политик, фасада на арогантни политически и икономически практики , говорител на омразната тайна власт над света. Символ на имперска мания за господство.

Проблемът е, че и едните и другите са прави. Въпрос на гледна точка и ценностна система – отражение на случващото се в ежедневието ни и по света.

Процесите през последните 17 години дадоха на част от населението у нас нови възможности за социално и икономическо развитие, невъзможни при предишния ред. Нормално е тези хора да са доволни и възторжени. Много от личните им проблеми са решени и перспективитв им изглеждат прекрасни. За други промените доведоха до крах на мечтите им, социална деградация и чувство за несигурност. Ясно е, че те са на диаметрално противоположното мнение.

Америка съшо е част от този дуализъм на мненията. Всеки вижда само това, което му е удобно.

Пазарна икономика, либерализъм? Тях ги има само когато не променят статуквото на олигархията. Само пример: опитайте се да основете авиокомпания в САЩ с по-малко от 50% американско участие- не може. Причините за това се сетете сами. Друг пример, по-драстичен: продажбата на наркотични и упойващи вещества. Тези, които се произвеждат в САЩ и развитите страни не се ограничават – алкохол например. Тютюнът излиза от приоритетните икономически дейности в щатите и съответно рестрикциите към него се увеличават. Продажбата на други-кокаин, марихуана и т.н. се преследва, защото се произвеждат в слаборазвити райони и могат да доведат до техния напредък. Освен това забраната води до свръхпечалби на определени среди. Всичко това зад фасадата на грижа за обществото. Това ли е свободния пазар и либерализма?

Демокрацията също е с двойни стандарти. Да, наистина Майкъл Мур и Ноам Чомски могат да приказват каквото си поискат, защото не застрашават реално системата. Какво е демократичното в това да събират пръстови отпечатъци и ирисови снимки на цялото население? Или да ви събуват обувките и да ви бъркат по джобовете по летищата? Мерки за сигурност, глупости…. Просто никой не трябва да забравя кой е господаря.

Всяка политико-икономическа система дава и взема права и възможности едновременно. Затова и на различни места по света и по различно време оптималната е различна, НЯМА универсален модел. Истински важното е чувството за социален напредък и за щастие в хората, но това вече е друг разговор…