На един сайт прочетох следното:

„The magic formula that successful businesses have discovered is to treat customers like guests and employees like people.“
—Thomas J. Peters

Не знам кой и какъв е автора, но го е синтезирал добре.
В тайните инструкции на повечето фирми у нас има странни HR-правила за подбор и промоция на служителите. Тези правила сякаш са създадени да осигурят послушанието, безропотността и безличността на персонала. Ефективността остава на по-заден план.
Ето няколко примера:
1. Назначават се предимно младежи, с посредствена квалификация. Такива нямат претенции, не умеят и не смеят да защитават правата си.
2. По-възрастни служители се назначават главно когато осигуряват предимства за работодателя, напр. инвалиди. Те също по-трудно могат да отстояват права.
3. За ръководен състав се слагат с предимство:
– жени
– провинциалисти (за работа в София)
– хора с малцинствен или смесен етнически произход
Всички тези са с генерични комплекси и болни амбиции да се доказват на всяка цена. Колко удобно за казармените мераци на бизнеса!
4. Служители, отказващи неплатен извънреден труд по принцип не се издигат на по-високи позиции.
5. При съкращения се отстраняват най-кадърните служители, а се оставят тези на средно ниво. Така потенциалната заплаха за по-високите ръководни нива се премахва в зародиш. Сериозни трудности в работата няма да се появят, защото посредствените позиции искат посредствени изпълнители.
6. Кандидати за работно място с много по-високо образователно ниво, отколкото е нужно, не се допускат.

Без да претендирам за изчерпателност, смятам, че тези правила се спазват, самостоятелно или в комбинация от повечето фирми.
Естествено, всичко по-горе написано не важи за връзкарите от всякакъв род. Те са винаги едни гърди напред.