За сетен път се опитва прокарването на закон за следене на Интернет-комуникациите без санкцията на съда. Било по-оперативно някак си, виждате ли.
Няма да цитирам Конституцията, безсмислено е, беше направено стотици пъти. Кореспонденцията от всякакъв вид не може да се следи БЕЗПРИЧИННО от никакъв държавен орган или частно лице. Точка.
Защото огромната част от трафика в мрежата представлява именно кореспонденция. Дори паричните транзакции са всъщност кореспонденция на ценни книжа, още не съм видял банкноти и монети да се движат по кабела. Личната и банковата тайна се осигуряват от съответни криптиращи механизми и кодиране. Правоохранителните органи вместо да хленчат за повече права, да запретнат ръкави и да действат. Поръчковите закони не им правят чест. Защото са неефективни и от тях могат да пострадат хиляди невинни. Тогава, когато реално има нужда от контрол за разкриване на престъпление, това трябва да се извърши чрез взаимен контрол между институциите, за да няма спекулации и злоупотреби с информацията. Слабата ефективност на различните органи не е извинение за нарушаването на принципите.
Какво представлява директния контрол на мрежата от само една институция? Много просто – БЕЗКОНТРОЛЕН КОНТРОЛ.
Сега, когато всеки с малко знания може да прикрие и кодира информацията си, всеобщия контрол е широко отворена врата за злоупотреби – с банкова информация, с лични данни, следене на политически противници, чудесни възможности за тормоз за дреболии. Още по-страшно – информацията е пари. Изкушението тя да се продава изгодно е огромно.
По-натам следствието от такава стъпка е ясно, този филм вече сме го гледали. Ще започнем да пишем иносказателно в блоговете, с необходимата доза автоцензура. Отново ще тръгнат „транзакциите“ с куфарчета. Алтернативните класически средства за пренос на данни – хартия, филми, ще се възобновят. По-бавно ще е, наистина, но по-сигурно.
Смешния плач за авторските права пък е направо комичен. Когато някой е решил да не си купува нещо, той просто не си го купува. А и най-често няма физическата възможност за това.
Уважаеми законотворци, опомнете се! Нека не четем отново Джордж Оруел, па макар и двадесет и пет години по-късно.Не си мислете, че е същото, като роман на Александър Дюма. Защото след това и писания като горното няма да ги има, за да ви показват грешките. Защото и вие може да станете жертви на собственото си решение. А и Най-Големият Брат гледа.