Преди малко ми попадна нов блог, започнат от няколко изявени БГ-блогърки, посветен на феминизма. Не се съмнявам в тяхната добронамереност и коректност. Но още първите постове и коментари ме натъжиха със стила и окраската си. Tъй като темата е и ще бъде и занапред спекулативна, си позволих да напиша коментар. Малко след това ми се стори, че си струва да го публикувам и в блога си, защото тематиката е смущаващо манипулативна.

Мисля, че в момента жените ИМАТ равни права и възможности в обществото. Права, извоювани от движението за еманципация, което в по-добрия си смисъл поддържа идеята за равноценност и еквивалентност на половете, а не за знак на равенство. Равенство, каквото самата природа не е поставила и което би било нелепо. Прилагането на такова равенство би превърнало човешките същества в някакъв вид травестити или хермафродити. Не мисля, че феминистките искат това, нали?
Защо след като 99.9% от лозунгите на феминизма са практика в обществото той продължава да съществува? Защото, първо, все още комплекса за малоценност, придобит от патриархалното минало е жив и се проявява, дори и когато враг отсреща няма. В горната презентация това е очевидно, а от феминистките коментари дори лъха на неприкрита агресия. Така го чувствам, не ми се сърдете, уважаеми дами. И казвам „дами“ не от сексизъм, а от уважение.
Втората причина за феминизма смятам за по-опасна. Тя е сходна с неистовите претенции за допълнителни права от различни малцинствени групи – етнически, полови и други такива. Под маската на равни права се раждат неравноправия. Съществуват организации и дори закони за защита на жените от физически и психически тормоз в семейството и това е добре. ОБАЧЕ, никой не говори за защитата на мъжете в аналогични ситуации. И не ми казвайте, че са по- редки или по-лесно решими.
Друг пример са законовите разпоредби при развод. Тъй като в класическото общество допреди 50 години мъжете имаха по-големи възможности за социална реализация, то в замяна на жените бяха дадени при развод несъразмерно по-големи права от закона. Тогава това е изглеждало като вид равновесие. Сега положението е коренно различно, но архаичните закони си стоят. Искам да попитам уважаемите феминистки, подкрепят ли това положение на нещата?

Извинете ме, че се самоцитирах, беше само от липса на време.