Преди време не следях много редовно българските блогове. Собствения си блог също забравях с месеци. През последните месеци настъпих педалите и понаписах нещичко. А и започнах да коментирам тук-там при другите. За мое огромно учудване в повечето случаи ме разбираха по начин, който не допусках дори, че е възможен. Хора всякакви, рекох си. Но освен това срещнах и доста агресия и…фанатичност. Това ми дойде в повече, явно нещо не разбирах.
Бях изпаднал в заблуждението да мисля, че блогърите са статистическа извадка от населението. Да, ама не, както казваше навремето един красноречив журналист. Установих, че огромната част от блогърите са представители на определени, не много големи слоеве от населението, а аз бях от редките изключения. Нищо чудно, че с повечето не се разбирахме, но пък ми се искаше да се приемаме взаимно като равни. Не зная дали само тук, между българите е така, но тези групи от обществото демонстрират рядка нетолерантност и крайни възгледи, в повечето случаи без да го съзнават.
Лека полека ми се избистриха основните типове, които ще опиша с няколко думи:
1. Първата и най-многобройна група бих нарекъл капиталистически фундаментаменталисти или пазарни талибани. Повечето са младежи, често завършили в САЩ и надъхани с модерни икономически теории. Поради факта, че имат добра професионална реализация, те живеят със съзнанието, че са научили най-великите истини и имат най-точния възглед за живота. Доброто положение в обществото ги кара да демонстрират самочувствие и надменност към мислещите другояче. Много активни са, добре мотивирани, но отказват всякакво разглеждане на друга гледна точка. И най-плахия опит да оспориш техните тези бива посрещан на нож с брутални епитети като „комунист“, „мързеливец“, „фашист“, „националист“ и други подобни. И за момент не допускат, че успехът в живота освен на труд, може да се дължи и на щастливо стечение на обстоятелства, или пък на протекция. Не си спомнят или не искат да си спомнят последните 20 години и как се стигна до сегашното статукво. Вероятно защото не се вписва добре в теориите им.
Напомнят ми някогашните комсомолски секретари. И като стил, и като произход. Разбирам ги, само едно нещо не ми е ясно. Защо след като са толкова прави, продължават да ни обсипват борбено с постинги и да ни убеждават в правотата си така агресивно? Вероятно имат проблеми с убеждаването на останалите, които ги гледат отстрани.
Другият въпрос към тях би бил как ще еволюират като станат на пенсионна възраст?
2.Втората група, съшо толкова гласовита, на фона на броя си в обществото са представителите на специфични нестандартни малцинства: хомосексуалисти, феминистки, понякога религиозни оригинали. Всички те се опитват да ни убедят във важността на посланията си. За съжаление, често са крайни и не търпят дискусия. Обикновено не могат да отговорят убедително на подозрението, че покрай борбата за равенство се прокрадва желанието за допълнителни права. Твърде лесно им се струва да се зачеркне многовековната история на човечеството и обществото да се прекрои по техните разбирания. После се чудят защо са толкова оспорвани и неприемани. Каузите им, в основата си справедливи, лесно достигат неприемливи крайности.
3.Третата група са графоманите. Независимо на каква тема – политика, кюфтета, дрешки, светски живот. Бедата е, че твърде често новините им отразяват само техните настроения и не представляват чак такъв интерес за околните. Мисля, че едно от предназначението на блоговете е точно това – форма на изява в пространството. Подозирам, че в повечето случаи самия аз попадам в тази категория.
4.Последната категория е на най-интересните, истински информативните блогове. Понякога са на някаква тема, друг път по-разностранни. Имат смислени коментари на слабоизвестни неща или интересна гледна точка към известни. Друг път са интересни компилации на информация, която иначе трябва да търсиш в много източници. Истинска благословия е да попаднеш на такъв.
Но както е трудно да попаднеш на стойностен вестник или списание, така е трудно и да стигнеш до такъв блог.
Извинявам се, ако тези, които са се познали, не са се харесали. Това видях, това написах.
Ти от кой тип си?
Стана ми интересно, въз основа на какво вадиш заключенията си, че ти си изключение?
Хора всякакви, мнения също.
П.П. Има едно нещо, викат му white, straight, educated, male, privilege.
Написал съм, влизам в третата група, на дърдорковците. Като всеки човек, понякога се изкушавам да мисля, че нивото ми е добро, но гласът на здравия разум не ми го позволява.
Смятам се за изключение от мейнстрийма, не съм нищо специално.
Послеписа не го разбирам. Да, бял съм, мъж, хетеросексуален, относително образован, ама не виждам това да ми дава някакви привилегии. Преди 50 години сигурно, преди 20 може би, но в момента едва ли.
Критиката ми към теб е, че омаловажаш темите, които тези хора дискутират на база лична неприязън.
Както и че подхождаш от идеята, че твоята логика е изконечно правилната.
„Това видях, това написах.“
Вметката с привилегиите беше свързано с тази вяра в собствената логика и за съжаление изобщо не е останало в 20-те на миналия век.
Намини в Сряда през illfb, за да хвърлиш едно око на един преведен академичен доклад по темата.
Действително написах тази статия като заяждане. След като бе прочетена поне 30 пъти очаквах да бъда критикуван по същество. Не се получи. Това ме изкушава да мисля, че съм вероятно на прав път.
Eneya, това тук са лични впечатления, а не претенция за абсолютна правота. Основното, което исках да кажа е, че блоговете не са представителни за цялостната картина на общественото мнение. Написах го предизвикателно именно затова. Получавам критика за стила, ок, но не мисля това за най-важното.
Но не омаловажавам нищо, след като го коментирам. Омаловажаване е да отминаваш различните мнения с високомерно мълчание. От друга страна, всеки се уповава на собствената логика, защо ме укоряваш за това?
Да, изпитвам неприязън, когато едни вълчи теории се критикуват от позицията на други вълчи теории. Сега е времето на хората с атеистичен и технологичен възглед за живота, но не винаги е било така. И не съм сигурен, че винаги ще е така. Още повече, никъде не съм писал за собствените си възгледи. Не всичко е така, както се подразбира, вярвай ми.
Повечето блогъри са прекалено млади и имат склонност към абсолютизиране на текущата идеология и религия. Тъй като вероятно мога да съм ти баща(като възраст
), позволи ми да съм по-скептичен към идеите за оптимизиране на обществото. Еволюционният път е далеч по-бавен. И в това няма никаква апология на патриархалното. Бих цитирал любимата ми сицилианска поговорка: „Колкото повече се променят нещата, толкова повече си остават същите“.
Убедила съм се, че годините не са чак толкова често вързани с опита.
Иначе, Фродо… блоговете са лична трибуна, през която хората дискутират неща, които ги вълнуват, без да имат претенции да бъдат абсолютно прави (погрешни), с някакви изключения, в които анализират или коментират дадена философия, движение и пр. (като феминистките блогове).
Твоята критика към блоговете е, че не са достатъчно безпристрастни или обективни, нещо, което повечето блогъри никога не са твърдяли, че са.
Блогърите са малка част от българското общество, така че е естествено, че НЕ са представителна извадка (не съм забелязала някъде блогъри да твърдят нещо различно).
Не знам за възрастта на блогърите, аз познавам доста, които са над 30, както и не малко, които са над 40.
). Но както казах, не смятам, че тежестта на тяхното мнение и нещата, които дискутират някак се омаловажава от това дали са млади или не, дали абсолютизират или не (всъщност абсолютизиращите са доста малък процент, ако хванем например Блогосферата за пример).
Да, повечето блогъри в България са 20+ (не знам на каква възраст си ти, до скоро смятах, че и ти си в тази графа, поне с такова впечалтение оставам от маниера ти на изразяване
Имаш ли някакъв чат клиент, за да продължим тази дискусия (или имейл), защото това се очертава да е дълго?
@Eneya
Ще ми бъде приятно. E-mail има в графа Контакт, а на лично съобщение ще дам и чат адрес.