Бях впечатлен от една статия на бай далай на тема неонацизъм. За пръв път някой се беше отдалечил от чистото заклеймяване на този обществен феномен и беше направен опит за обективен социален анализ по темата.
И все пак защо и откъде се появяват тези екстремни по сегашните понятия фигури? Дали определянето им като тъпи и ретроградни е обективно? Кое ги мотивира?
Остриганите глави и агресията са най-видимите характеристики, като гневът е насочен към точно определени обществени факти. Определят ги като фашисти, което не е съвсем коректно. Поведението им е по-скоро на национал-социалисти, а разликата е съществена.
Огромната част от тях са момчета, момичетата са рядкост. Произлизат от сравнително бедни среди, рядко са с високо образование. Най-очевидното в средата от която произлизат е, че тя се характеризира с липса на особени перспективи за успех в съвременното общество. Към това се прибавят провинциални комплекси и някакъв болезнен вид фрустрация.
Първо, те са националисти. По неприемлив за съвременните стандарти начин. Национализмът им всъщност е носталгичен. Живеят с идеалите на националната държава, защото те са символ за сигурност и принадлежност. Само че, това което сега се нарича държава, е лишено от повечето атрибути на суверенитета. Но тя, държавата, съществува, макар и поизпразнена от съдържание според тях. Те биха искали факта, че са българи да им дава някакво предимство в родината им. Но либералните представи не го допускат, нито в политическия, нито в икономическия смисъл. Ако бяха по-образовани, биха напуснали тази територия и биха се реализирали другаде. Така направиха впрочем стотици хиляди през последните 20 години. За нашите герои остава само чувството за безперспективност и унижение.
В България доброто знаене на български не е предимство за каквото и да е (не казвам, че те го знаят добре). Добрите познания по английски са предимство. Този очевиден глобалистки абсурд е обиден за немалка част от населението. Националистите го приемат като атака върху идентичността им. Оттам до мотивираната или немотивираната ксенофобия няма и крачка. Какви модели се приемат за да се изрази това чувство е без особено значение. Най-разбираеми са тангризма и нацизма, затова и заемките оттам са най-много.
Размиването на националната физиономия и глобализма са очевидните им врагове. А това са боготворените от неолибералите постижения на съвременната епоха. Несигурността е любимото състояние и хранителна среда на либерализма.
Втората част от определението съдържа думата социализъм. Социализма предполага общество с по-висока степен на икономическа регулация, която да компенсира крайностите и изкривяванията на дивия „свободен“ пазар. Българското общество по исторически причини е дълбоко егалитаристко. В националната ни култура е вкоренен образът на чорбаджията като неморален и полупрестъпен индивид. Изграждането на нова, капиталистическа България е низ от манипулации, измами и грабежи. Под мотото за градеж на един по-добър свят бяха извършени чудовищни престъпления. Социалните разлики станаха необичайно големи. Стотици хиляди бяха безмилостно декласирани и лишени от перспектива. Чувството за дълбока несправедливост и социална несигурност лежи като заредена бомба в общественото съзнание. И тук-там започва да избухва.
Мазни политици с неясна идентичност ни убеждават, че това е нормално. Още по-мазни икономисти и бизнесмени с още по-неясни думи ни казват, че алтернатива няма. Лицемерието и лъжата струят от медиите. Самонареклият се „национално-отговорен капитал“ се оказа филиал на мафията. В такава среда се появяват групи хора с по-нисък праг на чувствителност, търсещи за сетен път убежище в по-класически ценности. Отнякъде се появяват пък неолибералите, добре вградени в обстановката и смело заявяват, че разрушенията трябва да продължат. Оттук до формирането на групи от неприемащи статуквото млади хора с радикални възгледи пътя е кратък.
В по-ранни исторически периоди „излишното“ количество младежи е било пращано в униформа да се бие с индианци, туземци, негри или с най-близките национални конкуренти. Днес единственото им поле за изява са футболните мачове, в които те отреагират нуждата си от идентификация и полезност по нелеп начин.
Във физиката има основен закон, който гласи, че всяко действие ражда равно по сила и противоположно по посока противодействие. Изглежда, че този закон важи и за съотношенията и силите в обществото.
Уважаеми неолиберали, вашите теории, действия и стремежи ежедневно и ежечасно ще пораждат там някъде появата на неонацисти, не го забравяйте…
